позитрон
[poziˈtrɔn]
позитрон значение:
Какво е позитрон? Елементарна частица, която е античастица на електрона. Има същата маса като електрона, но притежава положителен електрически заряд.
1. (физика) Елементарна частица, която е античастица на електрона. Има същата маса като електрона, но притежава положителен електрически заряд.
- Ударение
- позитро̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-зи-трон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- позитрони
Примери за използване на позитрон
(физика)
- При сблъсък на електрон с позитрон настъпва анихилация, при която се отделя енергия под формата на гама-кванти.
- Позитронно-емисионната томография (PET скенер) използва позитрони за медицинска диагностика.
Синоними на позитрон
Антоними на позитрон
Как се пише позитрон
Грешни изписвания: пузитрон, позйтрон, позитрун
Пише се с о в първата сричка, следвайки корена пози- (от позитивен).
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:positive + electron
Словосливане (портманто) на 'positive' (положителен) и 'electron' (електрон). Частицата е предсказана теоретично от Пол Дирак и открита от Карл Андерсън през 1932 г.
Употреба
Чести словосъчетания:
- позитронен разпад
- позитронна емисия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
