Dumite-BG – онлайн речник за българския език

познавач

[poznɐˈvatʃ]

познавач значение:

Какво е познавач? Човек, който има задълбочени знания и опит в дадена област; експерт.

1. (общо) Човек, който има задълбочени знания и опит в дадена област; експерт.
Ударение
познава'ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-зна-вач
Род
мъжки
Мн. число
познавачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на познавач

(общо)
  • Той е истински познавач на френските вина.
  • Като познавач на изкуството, тя веднага разпозна фалшификата.

Синоними на познавач

Антоними на познавач

Как се пише познавач

Грешни изписвания: познавачь, пузнавач, познъвач, познавъч
Думата завършва на ч, няма 'ь' накрая (мъжки род).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:познавам
Произлиза от глагола 'познавам' + наставката за деятел '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добър познавач
  • тънък познавач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.