познайник
[poznˈajnik]
познайник значение:
Какво е познайник? Човек, когото познаваме; познат.
1. (пряко) Човек, когото познаваме; познат.
2. (иронично/полицейски жаргон) Лице, което е известно на органите на реда поради предишни провинения.
- Ударение
- позна̀йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- поз-най-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- познайници
Примери за използване на познайник
(пряко)
- На площада срещнах един стар познайник от студентските години.
- Той е мой добър познайник, макар да не сме близки приятели.
(иронично/полицейски жаргон)
- Задържаният е стар познайник на полицията.
Синоними на познайник
Как се пише познайник
Грешни изписвания: познаиник, пузнайник, познъйник, познайнйк
Пише се с 'й', тъй като следва съгласна ('н').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:познавам
Образувана от глагола 'познавам' с наставката '-ник'. Сродна със старославянските корени за знание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стар познайник
- добър познайник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
