поизглаждане
[poizˈɡlaʒdanɛ]
- Ударение
- поизгла̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-из-глаж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- поизглаждания
- Вид
- несвършен
Как се пише поизглаждане
Грешни изписвания: по-изглаждане, поисглаждане, пуизглаждане, пойзглаждане, поизглъждане, поизглаждъне
При струпани съгласни зг (з-г), звучната съгласна з се запазва при писане, въпреки че може да се обеззвучи при изговор пред беззвучна, но тук пред звучната г тя остава ясна. Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гладък
Дериват от глагола 'поизглаждам', който комбинира представките 'по-' (частичност) и 'из-' (завършеност/насоченост) с корена 'глад'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поизглаждане на отношенията
- поизглаждане на ръбовете
- поизглаждане на противоречията
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
