показание
[pokɐˈzaniɛ]
показание значение:
Какво е показание? Устно или писмено изявление на свидетел, обвиняем или друго лице пред следствени или съдебни органи, което служи като доказателство.
1. (право) Устно или писмено изявление на свидетел, обвиняем или друго лице пред следствени или съдебни органи, което служи като доказателство.
2. (техника) Стойност, отчетена от измервателен уред.
- Ударение
- показа̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ка-за-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- показания
Примери за използване на показание
(право)
- Свидетелят промени своите показания по време на делото.
- Взеха писмени показания от всички участници в инцидента.
(техника)
- Инспекторът записа показанията на електромера.
- Показанията на термометъра паднаха под нулата.
Как се пише показание
Грешни изписвания: показъние, пуказание, покъзание, показанйе
Думата се пише с а във втората сричка (от казвам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:показати
Образувано от глагола 'покажа' (старобълг. 'показати') + наставка '-ние'. Коренът е свързан с 'казвам' и визуализиране на информация.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свидетелски показания
- лъжливи показания
- показания на уред
Фразеологизми:
- давам показания
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
