поквича
[pokˈvit͡ʃɐ]
поквича значение:
Какво е поквича? Издавам квичащи звуци (за животно, обикновено прасе или куче) в продължение на известно, кратко време.
1. (пряко) Издавам квичащи звуци (за животно, обикновено прасе или куче) в продължение на известно, кратко време.
2. (преносно) Оплаквам се или мрънкам за кратко (разговорно, с ирония).
- Ударение
- поквѝча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-кви-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- поквиквам
Примери за използване на поквича
(пряко)
- Кучето поквича малко пред вратата и после млъкна.
- Прасето поквича и се успокои.
(преносно)
- Той поквича за ниската заплата, но накрая се примири.
Синоними на поквича
Как се пише поквича
Грешни изписвания: по квича, пуквича, поквйча
Думата се пише слято като глагол с представка по-.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:квичене
Звукоподражателен произход (ономатопея). Представката 'по-' добавя значение за действие, което се извършва за кратък период от време (лимитативно значение).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
