поклатя
[poˈkɫatʲɐ]
поклатя значение:
Какво е поклатя? Разклащам нещо леко или за кратко време.
1. (пряко) Разклащам нещо леко или за кратко време.
2. (жест) Движа глава в знак на съгласие, отрицание или недоумение.
- Ударение
- покла̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-кла-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- поклатя се
- Видова двойка
- поклащам
Примери за използване на поклатя
(пряко)
- Вятърът леко поклати клоните на дървото.
- Тя поклати масата, за да види дали е стабилна.
(жест)
- Той поклати глава в знак на отказ.
- Тя поклати утвърдително глава.
Как се пише поклатя
Грешни изписвания: пуклатя, поклътя
Пише се с 'а' в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клатя
Префикс 'по-' (за кратко време/слаба интензивност) + 'клатя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поклатя глава
- поклатя пръст
Фразеологизми:
- поклатя глава (изразявам несъгласие или съжаление)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
