покушител
[pokoˈʃitɛl]
покушител значение:
Какво е покушител? Лице, което извършва покушение (нападение) върху нечий живот, права или чест.
1. (право/книжовно) Лице, което извършва покушение (нападение) върху нечий живот, права или чест.
- Ударение
- покушѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ку-ши-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- покушители
Примери за използване на покушител
(право/книжовно)
- Полицията залови покушителя минути след стрелбата.
- Той бе обявен за покушител срещу държавния ред.
Синоними на покушител
Как се пише покушител
Грешни изписвания: покошител, пукушител, покушйтел
Пише се с у в корена (от кус/кусам), а не с о.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:покуситель
Заемка или калка от руски, свързана с глагола „покуситься“ (посягам). Коренът е сродни с „кус“ (хапя), в преносен смисъл „опитвам“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дързък покушител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
