полировчик
[poliˈrɔft͡ʃik]
полировчик значение:
Какво е полировчик? Работник специалист, който се занимава с полиране (изглаждане и лъскане) на различни повърхности (мебели, метали, камък).
1. (професии) Работник специалист, който се занимава с полиране (изглаждане и лъскане) на различни повърхности (мебели, метали, камък).
2. (техника) Инструмент или част от машина, предназначена за полиране.
- Ударение
- полиро̀вчик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ли-ров-чик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полировчици
Примери за използване на полировчик
(професии)
- В мебелния цех търсят опитен полировчик за финална обработка на дървесината.
- Полировчикът внимателно обработи мраморния плот до огледален блясък.
(техника)
- Използва се диамантен полировчик за твърди сплави.
Как се пише полировчик
Грешни изписвания: полировач, пулировчик, полйровчик, полирувчик, полировчйк
Думата се изписва с наставка -чик, а не -ач. В средата има -ов- (полир-ов-чик).
Етимология
Произход:Немски / Руски
Оригинална дума:polieren + суфикс
Образувано от основата на глагола 'полирам' (от немски polieren или френски polir, латински polire) и наставката за деец '-чик' (вероятно през руско влияние).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
