политура
[poliˈturɐ]
политура значение:
Какво е политура? Разтвор на смоли (обикновено шеллак) в спирт или друго летливо вещество, използван за гланциране и полиране на дървени повърхности.
1. (техника) Разтвор на смоли (обикновено шеллак) в спирт или друго летливо вещество, използван за гланциране и полиране на дървени повърхности.
2. (преносно) Външна, показна култура или възпитание; привидна изтънченост, която прикрива липса на съдържание.
- Ударение
- политѝра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ли-ту-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- политури
Примери за използване на политура
(техника)
- Майсторът нанесе последния слой политура върху цигулката.
- Миришеше на дърво и спиртна политура.
(преносно)
- Всичките му маниери бяха само една евтина политура.
- Под светската политура прозираше грубият му характер.
Антоними на политура
Как се пише политура
Грешни изписвания: пулитура, полйтура, политора
Думата се пише с о в първата сричка, следвайки чуждия си произход (лат. polire).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Politur
Заета от немски (Politur), която възлиза към латинската politura (изглаждане, полиране).
Употреба
Чести словосъчетания:
- спиртна политура
- светска политура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
