Dumite-BG – онлайн речник за българския език

полифония

[polifoˈnijɐ]

полифония значение:

Какво е полифония? Вид многогласие, при което едновременно звучат няколко самостоятелни мелодични линии (гласове), които са равноправни по значение.

1. (музика) Вид многогласие, при което едновременно звучат няколко самостоятелни мелодични линии (гласове), които са равноправни по значение.
2. (литература) Термин, въведен от Михаил Бахтин, обозначаващ наличието на множество независими и равноправни гледни точки (гласове) в рамките на едно произведение.
Ударение
полифонùя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ли-фо-ни-я
Род
женски
Мн. число
полифонии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полифония

(музика)
  • Творчеството на Бах е върхът на бароковата полифония.
  • Хорът изпълни сложна полифония от Ренесанса.
(литература)
  • Романите на Достоевски са класически пример за литературна полифония.

Антоними на полифония

Как се пише полифония

Грешни изписвания: полефония, пулифония, полйфония, поливония, полифуния, полифонйя
Пише се с и след л и о след ф, следвайки гръцкия корен.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:πολυφωνία (polyphonia)
От гръцки 'polys' (много) и 'phone' (глас, звук). Буквално означава 'многогласие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строга полифония
  • свободна полифония
  • вокална полифония

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.