полица
[poˈlit͡sɐ]
полица значение:
Какво е полица? Дъска, закрепена хоризонтално на стена или в шкаф, върху която се нареждат предмети.
1. (Бит / Мебели) Дъска, закрепена хоризонтално на стена или в шкаф, върху която се нареждат предмети.
2. (Финанси / Застраховане) Документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор или определени условия по него.
3. (Банково дело) Вид ценна книга (менителница, запис на заповед), съдържаща безусловно нареждане или обещание за плащане на определена сума.
- Ударение
- поли'ца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- полици
Примери за използване на полица
(Бит / Мебели)
- Книгите бяха подредени на горната полица.
- Тя избърса праха от полицата над камината.
(Финанси / Застраховане)
- Подписах застрахователна полица 'Живот'.
- Трябва да представите полицата при предявяване на щета.
(Банково дело)
- Търговецът издаде полица за покриване на дълга.
Синоними на полица
Как се пише полица
Грешни изписвания: пулица, полйца
Пише се с о и ц.
Етимология
Произход:Различен (Италиански / Славянски)
Оригинална дума:polizza / pol-
Думата е омоним с два различни произхода. 1. За мебел: от общославянски корен, сродна с 'пол' (половина, дъска). 2. За документ: от италиански 'polizza' (разписка), навлязла през руски или немски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- застрахователна полица
- полица за книги
- генерална полица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
