положителен
[poɫoˈʒitɛlɛn]
положителен значение:
Какво е положителен? Който съдържа или изразява съгласие, одобрение или потвърждение.
1. (общо) Който съдържа или изразява съгласие, одобрение или потвърждение.
2. (общо) Който е добър, полезен, конструктивен или благоприятен.
3. (математика) За число: който е по-голям от нула.
4. (физика) Който притежава електрически заряд като този на протона (обозначаван със знак плюс).
- Ударение
- положи'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-ло-жи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- положителни
Примери за използване на положителен
(общо)
- Получихме положителен отговор на молбата.
- Оценката на журито беше положителна.
(общо)
- Промяната имаше положителен ефект върху икономиката.
- Той е положителен герой в романа.
(математика)
- Пет е положително цяло число.
- Температурите днес ще бъдат положителни.
(физика)
- Анодът е положителният електрод.
- Положителен заряд.
Синоними на положителен
Антоними на положителен
Как се пише положителен
Грешни изписвания: положителин, пуложителен, полужителен, положйтелен
Прилагателното завършва на наставката -елен (в мъжки род), а не '-елин'.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:положительный
Калка (буквален превод по състав) на латинското 'positivus' или френското 'positif', вероятно навлязла през руски език. Коренът е свързан с глагола 'полагам' (слагам, утвърждавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- положителен герой
- положителен заряд
- положителна оценка
- положителен резултат
- положителна емоция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
