Dumite-BG – онлайн речник за българския език

полочка

[ˈpɔɫot͡ʃkɐ]

полочка значение:

Какво е полочка? Малка полица, рафтче или лавица. Използва се и за обозначаване на малка хоризонтална плоскост (перваз) в различни технически конструкции или мебели.

1. (общо) Малка полица, рафтче или лавица. Използва се и за обозначаване на малка хоризонтална плоскост (перваз) в различни технически конструкции или мебели.
2. (лов/оръжезнание) Част от ударно-кремъчния механизъм на старинни пушки, където се слага барутът.
Ударение
по̀лочка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-лоч-ка
Род
женски
Мн. число
полочки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полочка

(общо)
  • На стената имаше малка дървена полочка за икони.
  • В конструкцията на кошера е предвидена полочка за кацане на пчелите.
(лов/оръжезнание)
  • Той сипа малко барут върху полочката на мускета.

Синоними на полочка

Как се пише полочка

Грешни изписвания: получка, пулочка
Пише се с две о-та в корена. Да не се бърка с 'получка' (заплата).

Етимология

Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:полка
Умалителна форма, вероятно под руско влияние (от 'полка' - рафт) или диалектна трансформация на 'полица'. В съвременния български книжовен език се среща рядко, основно като специализиран термин.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.