полубезумен
[polubɛˈzumɛn]
полубезумен значение:
Какво е полубезумен? Който е в състояние, близко до лудостта; който не е напълно с ума си или действа крайно неразумно поради силна емоция.
1. (пряко) Който е в състояние, близко до лудостта; който не е напълно с ума си или действа крайно неразумно поради силна емоция.
- Ударение
- полубезу̀мен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-лу-бе-зу-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полубезумни
Примери за използване на полубезумен
(пряко)
- Той се втурна в горящата сграда с полубезумен поглед.
- От скръб тя изглеждаше полубезумна.
Синоними на полубезумен
Антоними на полубезумен
Как се пише полубезумен
Грешни изписвания: полу-безумен, пулубезумен, полобезумен, полубезомен
Думи, образувани с представка 'полу-', се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:полу- + безумен
Образувано с префикс 'полу-' (означаващ непълнота на качеството) и прилагателното 'безумен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- полубезумен поглед
- полубезумен страх
- полубезумен смях
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
