полубългарка
[poɫuˈbɤɫɡɐrkɐ]
полубългарка значение:
Какво е полубългарка? Жена, която е наполовина от български произход (обикновено с един родител българин).
1. (етнология/общество) Жена, която е наполовина от български произход (обикновено с един родител българин).
- Ударение
- полу̀бъ̀лгарка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-лу-бъл-гар-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- полубългарки
Примери за използване на полубългарка
(етнология/общество)
- Тя е полубългарка, полуфранцузойка, но говори езика ни перфектно.
- Като полубългарка, тя се интересуваше живо от фолклора на страната.
Синоними на полубългарка
Как се пише полубългарка
Грешни изписвания: полу-българка, пулубългарка, полобългарка, полубалгарка, полубългърка
Сложните съществителни имена, при които първата част е полу-, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:полу- + българка
Сложна дума, образувана от представката за половина 'полу-' и етнонима в женски род 'българка'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
