полупочтителен
[polupot͡ʃˈtitɛlɛn]
полупочтителен значение:
Какво е полупочтителен? Който изразява известно уважение, но не пълно или искрено; често съдържащ нюанс на ирония или снизхождение.
1. (обща употреба) Който изразява известно уважение, но не пълно или искрено; често съдържащ нюанс на ирония или снизхождение.
- Ударение
- полупочтѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-лу-поч-ти-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полупочтителни
Примери за използване на полупочтителен
(обща употреба)
- Той се поклони с полупочтителен жест, който по-скоро дразнеше, отколкото ласкаеше.
- Тонът ѝ беше полупочтителен, полунасмешлив.
Синоними на полупочтителен
Антоними на полупочтителен
Как се пише полупочтителен
Грешни изписвания: полу-почтителен, пулупочтителен, полопочтителен, полупучтителен, полупочтйтелен
Пише се слято (правило за полу-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:почит
Образувано от 'полу-' и 'почтителен'. Коренът е славянски, свързан с глагола 'почитам' (уважавам). Означава поведение, което демонстрира външно уважение, но често е смесено с ирония или неискреност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- полупочтителен тон
- полупочтителна усмивка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
