полуукорителен
[poɫuukoritɛlɛn]
полуукорителен значение:
Какво е полуукорителен? Който изразява лек укор, слаба критика или неодобрение, често примесени с разбиране или прошка.
1. (пряко) Който изразява лек укор, слаба критика или неодобрение, често примесени с разбиране или прошка.
- Ударение
- полуукорѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-лу-у-ко-ри-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полуукорителни
Примери за използване на полуукорителен
(пряко)
- Майката хвърли полуукорителен поглед към детето, което се беше изцапало.
- Гласът му прозвуча полуукорително, но без истинска злоба.
Антоними на полуукорителен
Как се пише полуукорителен
Грешни изписвания: полу-укорителен, пулуукорителен, полоукорителен, полуокорителен, полуукурителен, полуукорйтелен
Думите с представка полу- се пишат слято. Двете гласни 'у' се запазват.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:полу- + укорителен
Съставено от 'полу-' и 'укорителен' (от 'укор', 'укорявам').
Употреба
Чести словосъчетания:
- полуукорителен поглед
- полуукорителен тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
