Dumite-BG – онлайн речник за българския език

полюбопитствуване

[polʲubopitstvuvɐnɛ]

полюбопитствуване значение:

Какво е полюбопитствуване? Действието по глагола полюбопитствувам; проява на известно, краткотрайно любопитство или интерес към нещо.

1. (пряко) Действието по глагола полюбопитствувам; проява на известно, краткотрайно любопитство или интерес към нещо.
Ударение
полюбопѝтствуване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-лю-бо-пит-ству-ва-не
Род
среден
Мн. число
полюбопитствувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полюбопитствуване

(пряко)
  • Неговото кратко полюбопитствуване за цената остана без отговор.
  • След малко полюбопитствуване от страна на децата, играта продължи.

Синоними на полюбопитствуване

Антоними на полюбопитствуване

Как се пише полюбопитствуване

Грешни изписвания: полюбопитстване, пулюбопитствуване, полюбупитствуване, полюбопйтствуване, полюбопитствоване, полюбопитствувъне
Думата е отглаголно съществително име, завършващо на -не. В единствено число се пише с едно 'н'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:любопитство
Образувано от глагола 'полюбопитствувам' (представка 'по-' за ограничено действие + 'любопитствувам') и суфикс '-не' за отглаголно съществително. Коренът 'любопит-' произлиза от старобългарските думи 'любо' (любов, обич) и 'пит' (питане, изпитване).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.