Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поляче

[poˈljat͡ʃe]

поляче значение:

Какво е поляче? Дете с полски произход (момче или без уточнен пол).

1. (етнография/общо) Дете с полски произход (момче или без уточнен пол).
Ударение
поля̀че
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ля-че
Род
среден
Мн. число
полачета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поляче

(етнография/общо)
  • Двете деца - едно българче и едно поляче - си играеха заедно.
  • Полячето разказа за Варшава.

Как се пише поляче

Грешни изписвания: полече, пуляче
Пише се с я. Проверка: 'поляк'. В множествено число се променя на 'е' поради ятовата гласна: 'поляче' -> 'полачета' (или запазено 'полячета' в новия правопис при умалителни, но по правило променливото 'я' може да стане 'е').

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:поляк
Умалителна форма на 'поляк' (жител на Полша). Образувана чрез палатализация на крайното 'к' в 'ч' пред наставката '-е' (поляк + е -> поляче) или директно с наставка '-че' към основата.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.