помагач
[pomɐˈɡatʃ]
помагач значение:
Какво е помагач? Човек, който помага на някого в извършването на някаква работа.
1. (общо) Човек, който помага на някого в извършването на някаква работа.
2. (право) Лице, което умишлено улеснява извършването на престъпление чрез съвети, разяснения, обещание за помощ или отстраняване на спънки.
- Ударение
- помага̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ма-гач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- помагачи
Примери за използване на помагач
(общо)
- Той е най-добрият ми помагач в градината.
- Търсим си помагач за пренасянето на мебелите.
(право)
- Съдът го осъди като помагач в извършения грабеж.
- Извършителят и неговият помагач бяха задържани.
Синоними на помагач
Как се пише помагач
Грешни изписвания: помагащ, пумагач, помъгач, помагъч
Думата завършва на -ач (наставка за лица, извършващи действие), а не на -ащ (което е окончание за сегашно деятелно причастие).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:помагати
Произлиза от глагола 'помагам' + суфикс за деятел '-ач'. Коренът е общославянски (*mogti - мога).
Употреба
Чести словосъчетания:
- верен помагач
- помагач в престъпление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
