Dumite-BG – онлайн речник за българския език

помазаница

[poˈmazɐnitsɐ]

помазаница значение:

Какво е помазаница? Жена, върху която е извършен ритуалът помазване (символ на божествен избор за владетел или свещенослужение); избраница на Бога.

1. (религия / история) Жена, върху която е извършен ритуалът помазване (символ на божествен избор за владетел или свещенослужение); избраница на Бога.
2. (преносно / иронично) Жена, която се ползва с особени привилегии или протекции от висшестоящ.
Ударение
пома̀заница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ма-за-ни-ца
Род
женски
Мн. число
помазаници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на помазаница

(религия / история)
  • Тя бе възприемана като божия помазаница, призвана да води народа.
(преносно / иронично)
  • Считаше се за помазаница на директора и не спазваше правилата.

Синоними на помазаница

Как се пише помазаница

Грешни изписвания: пумазаница, помъзаница, помазъница, помазанйца
Пише се с 'з' в корена (от мажа, мазeн).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:помазати
Женски род на 'помазаник'. Произлиза от глагола 'помазвам' (извършвам ритуално мазане с елей). Свързано с библейската традиция.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.