помена
[pomɛˈna]
помена значение:
Какво е помена? Да спомена името на някого или нещо в разговор или текст (сравнително рядка употреба, по-често 'спомена').
1. (пряко) Да спомена името на някого или нещо в разговор или текст (сравнително рядка употреба, по-често 'спомена').
2. (религия/обреди) Да извърша помен; да почета паметта на покойник.
- Ударение
- поменà
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-ме-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- поменавам
Примери за използване на помена
(пряко)
- Не помена нито дума за случилото се.
(религия/обреди)
- Вчера поменахме дядо Иван, тъй като се навършиха 40 дни.
Синоними на помена
Антоними на помена
Как се пише помена
Грешни изписвания: помина, пумена
Пише се с е в корена (мен-), сродно с менене, спомен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:помѣнѫти
От представка 'по-' и корен 'мен-' (мисля, помня), сродно със старобългарското 'мьнѣти'. Свързано с 'памет' и 'спомен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- помена с добро
- помена в молитва
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
