поменавам
[pomɛˈnavɐm]
поменавам значение:
Какво е поменавам? Споменавам името на някого в разговор; заговарям за нещо или някого.
1. (пряко) Споменавам името на някого в разговор; заговарям за нещо или някого.
2. (религия / бит) Почитам паметта на покойник чрез ритуал (помен, молитва) или добра дума.
- Ударение
- помена̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-ме-на-вам
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- помена
Форми на думата поменавам 40
- поменава
- поменават
- поменаваш
- поменаваме
- поменавате
- поменаваше
- поменавай
- поменавайки
- поменавайте
- поменавал
- поменавала
- поменавали
- поменавало
- поменавалия
- поменавалата
- поменавалите
- поменавалият
- поменавалото
- поменаван
- поменавана
- поменавани
- поменавано
- поменавания
- поменаваната
- поменаваните
- поменаваният
- поменаваното
- поменавах
- поменаваха
- поменавахме
- поменавахте
- поменаващ
- поменаваща
- поменаващи
- поменаващо
- поменаващия
- поменаващата
- поменаващите
- поменаващият
- поменаващото
Примери за използване на поменавам
(пряко)
- Той често поменаваше старите си приятели с добро.
- Не искам да поменавам името му в тази къща.
(религия / бит)
- Всяка година на тази дата поменаваме загиналите войници.
- Отидоха на църква, за да поменават своите близки.
Синоними на поменавам
Антоними на поменавам
Как се пише поменавам
Грешни изписвания: поминавам, пуменавам, поменъвам, поменавъм
Коренът на думата е -мен- (свързан с памет, менние), а не -мин- (като в минавам). Затова се пише с е: поменавам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поминати
От корена 'мен-' (мисля, помня) с наставка за несвършен вид '-авам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поменавам с добро
- поменавам в молитвите си
Фразеологизми:
- не е за поменаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.