Dumite-BG – онлайн речник за българския език

помешчик

[poˈmɛʃt͡ʃik]

помешчик значение:

Какво е помешчик? Едър земевладелец в Русия (до 1917 г.), притежаващ поземлено имение и (до 1861 г.) крепостни селяни.

1. (история) Едър земевладелец в Русия (до 1917 г.), притежаващ поземлено имение и (до 1861 г.) крепостни селяни.
Ударение
помѐшчик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-меш-чик
Род
мъжки
Мн. число
помешчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на помешчик

(история)
  • Гогол описва живота на руските помешчици в 'Мъртви души'.
  • Богатият помешчик притежаваше хиляди декари земя.

Синоними на помешчик

Антоними на помешчик

Как се пише помешчик

Грешни изписвания: помещик, помешчиг, пумешчик, помешчйк
Думата е чуждица и се изписва според правилата за транскрипция или утвърдената практика в българския език, като руското 'щ' се предава с шч.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:помещик
Заемка от руски език (помещик), произлизаща от 'поместье' (поземлено владение, имение), което се е давало срещу служба на царя.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • руски помешчик
  • богат помешчик
  • крепостен на помешчика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.