помийник
[poˈmijnik]
помийник значение:
Какво е помийник? Специален съд (кофа, казан) или изкопна яма, където се изхвърля помията.
1. (битовизъм) Специален съд (кофа, казан) или изкопна яма, където се изхвърля помията.
2. (преносно/пейоративно) Място, среда или човек, които се характеризират с морална нечистота, разврат или ниска култура.
- Ударение
- поми'йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-мий-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- помийници
Примери за използване на помийник
(битовизъм)
- Селянинът изсипа кофата в помийника на двора.
- Миризмата от отворения помийник беше непоносима.
(преносно/пейоративно)
- Жълтата преса се превърна в истински обществен помийник.
- Душата му е помийник, пълен със злоба.
Синоними на помийник
Антоними на помийник
Как се пише помийник
Грешни изписвания: помеиник, поминик, пумийник, помййник, помииник, помийнйк
Пише се с ий в средата на думата, производно от помия.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:помия
Производно от 'помия' (мръсна вода от миене на съдове, храна за свине) с наставка за място или съд '-ник'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
