помитане
[poˈmitɐnɛ]
помитане значение:
Какво е помитане? Действие по почистване на под или земя с метла; събиране на боклук.
1. (Бит) Действие по почистване на под или земя с метла; събиране на боклук.
2. (Преносно) Унищожаване, премахване или отнасяне на всичко по пътя с голяма сила (за стихия, войска и др.).
- Ударение
- поми́тане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ми-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- помитания
Примери за използване на помитане
(Бит)
- Сутрешното помитане на двора беше нейно задължение.
(Преносно)
- Помитането на селото от наводнението стана за минути.
- Атаката доведе до пълното помитане на вражеската отбрана.
Синоними на помитане
Антоними на помитане
Как се пише помитане
Грешни изписвания: пумитане, пометане, помйтане, помитъне
Коренът е 'мит' (от помитам), а не 'мет' (както е в мета), поради редуването на гласни в несвършения вид.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мети
От глагола 'мета' (чистя с метла). Формата 'помитам' е несвършен вид с представка 'по-', указваща завършеност или обхват на действието.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
