помощник-командир
[poˈmɔʃtnik komɐnˈdir]
помощник-командир значение:
Какво е помощник-командир? Длъжностно лице, което подпомага командира в управлението на военна единица и го замества при отсъствие.
1. (военно дело) Длъжностно лице, което подпомага командира в управлението на военна единица и го замества при отсъствие.
2. (история) Политически офицер в Българската армия в периода след 1944 г., отговарящ за идейно-политическото възпитание (аналог на политкомисар).
- Ударение
- помо̀щник-командѝр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-мощ-ник-ко-ман-дир
- Род
- мъжки
- Мн. число
- помощник-командири
Примери за използване на помощник-командир
(военно дело)
- Помощник-командирът пое командването на ротата по време на учението.
(история)
- Институтът на помощник-командирите беше въведен за политически контрол над армията.
Синоними на помощник-командир
Как се пише помощник-командир
Грешни изписвания: помощник командир, помощниккомандир, пумощник-командир, помущник-командир, помощнйк-командир, помощник-кумандир, помощник-комъндир, помощник-командйр
Сложни съществителни имена, при които втората част пояснява първата, но и двете части се членуват или променят, или представляват титли/длъжности, се пишат полуслято (с тире).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:помощник + командир
Сложно съществително име, образувано от две самостоятелни думи.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
