помощник-министър
[poˈmɔʃtnik miˈnistɐr]
помощник-министър значение:
Какво е помощник-министър? Длъжностно лице в изпълнителната власт, което е пряк заместник и подпомага дейността на министъра (в съвременната администрация длъжността обикновено се нарича 'заместник-министър').
1. (политика) Длъжностно лице в изпълнителната власт, което е пряк заместник и подпомага дейността на министъра (в съвременната администрация длъжността обикновено се нарича 'заместник-министър').
- Ударение
- помо̀щник-минѝстър
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-мощ-ник-ми-нис-тър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- помощник-министри
Примери за използване на помощник-министър
(политика)
- Назначиха нов помощник-министър на финансите.
- Срещата беше водена от помощник-министъра.
Синоними на помощник-министър
Как се пише помощник-министър
Грешни изписвания: помощник министър, пумощник-министър, помущник-министър, помощнйк-министър, помощник-мйнистър, помощник-минйстър, помощник-министар
Сложни съществителни, означаващи длъжности, при които първата част пояснява втората (главната), се пишат полуслято (с дефис). При членуване се променя втората част, но при множествено число - само втората (помощник-министри).
Етимология
Произход:Български / Латински
Оригинална дума:помощ / minister
Съчетание от българската дума 'помощник' (който помага) и 'министър' (от лат. minister - слуга, помощник).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
