Dumite-BG – онлайн речник за българския език

понавикване

[ponaˈvikvɐnɛ]

понавикване значение:

Какво е понавикване? Процес на постепенно или частично привикване към нещо или някого; свикване в известна степен.

1. (пряко) Процес на постепенно или частично привикване към нещо или някого; свикване в известна степен.
Ударение
понавѝкване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-на-вик-ва-не
Род
среден
Мн. число
понавиквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на понавикване

(пряко)
  • В началото работата му тежеше, но с времето се усети известно понавикване към натоварването.
  • Трябваше му малко време за понавикване с новите обувки.

Синоними на понавикване

Антоними на понавикване

Как се пише понавикване

Грешни изписвания: понавиквъне, пунавикване, понъвикване, понавйкване
Думата е отглаголно съществително име от среден род, завършващо на -не. Пише се с 'а' в наставката '-ване'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:навик
Образувано от префикса 'по-' (означаващ слаба степен на действие), префикса 'на-' и корена 'вик' (учащ се, свикващ) + наставка '-ване'. Произлиза от глагола 'понавиквам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • период на понавикване
  • трудно понавикване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.