поналютя
[ponɐlʲoˈtʲɤ]
поналютя значение:
Какво е поналютя? Направям ястие малко по-люто или леко люто на вкус чрез добавяне на подправки.
1. (кулинария) Направям ястие малко по-люто или леко люто на вкус чрез добавяне на подправки.
2. (преносно) Ядосвам или раздразвам някого леко или за кратко.
- Ударение
- поналютя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-на-лю-тя
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- поналютявам
Примери за използване на поналютя
(кулинария)
- Готвачът реши да поналютя супата с малко чили, за да я сгрее.
- Ако поналютиш манджата, децата няма да я ядат.
(преносно)
- Коментарът му успя да я поналютя, но тя бързо се успокои.
Синоними на поналютя
Антоними на поналютя
Как се пише поналютя
Грешни изписвания: поналутя, по налютя, пуналютя, понълютя
Думата се пише слято, тъй като е глагол с двойна представка (по- + на-). Коренът съдържа 'ю' след мека съгласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лют
Образувана чрез наслагване на представките 'по-' (за слаба степен) и 'на-' (за завършеност) към корена 'лют'. Свързва се със старобългарската дума 'лютъ' (жесток, див, силен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- поналютя ястието
- поналютя обстановката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
