понатежа
[ponɐtɛˈʒa]
понатежа значение:
Какво е понатежа? Ставам малко по-тежък; увеличавам теглото си в малка степен.
1. (пряко) Ставам малко по-тежък; увеличавам теглото си в малка степен.
2. (преносно) Придобивам по-голяма тежест, авторитет или влияние в определена ситуация, но в умерена степен.
- Ударение
- понатежа̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-на-те-жа
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- понатежавам
Примери за използване на понатежа
(пряко)
- Куфарът понатежа, след като сложихме и книгите вътре.
- Бебето е понатежало с половин килограм за последния месец.
(преносно)
- Думата му понатежа по време на преговорите.
- Аргументите на защитата понатежаха пред съда.
Синоними на понатежа
Антоними на понатежа
Как се пише понатежа
Грешни изписвания: по натежа, понатижа, пунатежа, понътежа
Думата се пише слято, тъй като е сложно съставен глагол с две представки (по- и на-). Основната гласна в корена е е (теж-), което се проверява с думата 'тежък'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тяжъ
Образувана чрез префиксация от глагола 'тежа'. Коренът е старобългарският 'тяжъ' (тежък), с добавяне на представките 'на-' (натежавам) и 'по-' (означаваща слаба интензивност или частичност на действието).
Употреба
Чести словосъчетания:
- понатежа на мястото си
- понатежа на кантара
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
