понтиф
[ponˈtif]
понтиф значение:
Какво е понтиф? Висш жрец в Древен Рим, член на колегията на понтифите.
1. (история) Висш жрец в Древен Рим, член на колегията на понтифите.
2. (религия) Титла на папата в Римокатолическата църква.
- Ударение
- понтѝф
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пон-тиф
- Род
- мъжки
- Мн. число
- понтифи
Примери за използване на понтиф
(история)
- Юлий Цезар е бил избран за Велик понтиф (Pontifex Maximus).
(религия)
- Римският понтиф отправи благословия към вярващите на площад 'Свети Петър'.
Синоними на понтиф
Как се пише понтиф
Грешни изписвания: пунтиф, понтйф, понтив
Пише се с ф накрая.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:pontifex
От латинското 'pontifex', което буквално означава 'строител на мостове' (pons + facere). В Древен Рим това е била висша жреческа титла.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик понтиф
- върховен понтиф
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
