понтифик
[ponˈtifik]
понтифик значение:
Какво е понтифик? Член на висшата жреческа колегия в Древен Рим, която е упражнявала надзор върху религиозния култ.
1. (история) Член на висшата жреческа колегия в Древен Рим, която е упражнявала надзор върху религиозния култ.
2. (религия) Титла, използвана за главата на Римокатолическата църква; Папата.
- Ударение
- понтѝфик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пон-ти-фик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- понтифици
Примери за използване на понтифик
(история)
- Юлий Цезар е бил избран за Велик понтифик (Pontifex Maximus).
(религия)
- Новият понтифик отправи благословия към вярващите на площад 'Свети Петър'.
Синоними на понтифик
Как се пише понтифик
Грешни изписвания: понтифиг, пантефик, пунтифик, понтйфик, понтивик, понтифйк
Пише се с и във втората и третата сричка. В множествено число 'к' преминава в 'ц' (понтифици).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:pontifex
От латинското 'pontifex', което буквално означава 'строител на мостове' (pons + facere), но в Древен Рим е титла на висш жрец. По-късно се възприема като титла на папата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- римският понтифик
- върховен понтифик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
