Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поокопитване

[pɔokoˈpitvɐnɛ]

поокопитване значение:

Какво е поокопитване? Процес на частично или пълно възвръщане на самообладание, спокойствие или ориентация след уплаха, изненада или болест.

1. (психология/общо) Процес на частично или пълно възвръщане на самообладание, спокойствие или ориентация след уплаха, изненада или болест.
Ударение
поокопѝтване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-о-ко-пит-ва-не
Род
среден
Мн. число
поокопитвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поокопитване

(психология/общо)
  • Трябваше му малко време за поокопитване след лошите новини.
  • След първоначалния шок настъпи поокопитване сред служителите.

Синоними на поокопитване

Антоними на поокопитване

Как се пише поокопитване

Грешни изписвания: по-окопитване, поокупитване, пуокопитване, поукопитване, поокопйтване, поокопитвъне
Пише се с 'о' в корена (от копито). Пише се слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:копито
Метафоричен произход от 'копито' – свързано с животно, което стъпва здраво на краката си (копитата си) след подхлъзване. Значението е еволюирало до възстановяване на равновесие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бързо поокопитване
  • време за поокопитване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.