попътен
[poˈpɤtɛn]
попътен значение:
Какво е попътен? Който се движи, духа или е насочен в посоката на движението на някого или нещо (най-често за вятър).
1. (пряко) Който се движи, духа или е насочен в посоката на движението на някого или нещо (най-често за вятър).
2. (пряко) Който се намира на пътя, през който се минава; който се среща по време на пътуване.
3. (преносно) Който благоприятства, спомага за осъществяването на нещо.
- Ударение
- попъ'тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-пъ-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- попътни
Примери за използване на попътен
(пряко)
- Корабът се движеше бързо, подпомаган от силния попътен вятър.
- Попътното течение улесни плувците значително.
(пряко)
- Спряхме се в една попътна ханче да починем.
- Тя разглеждаше с интерес попътните села.
(преносно)
- Надяваме се на попътни обстоятелства за стартиране на проекта.
Синоними на попътен
Антоними на попътен
Как се пише попътен
Грешни изписвания: попътан, попътън, пупътен, попатен
Прилагателното име завършва на -ен в мъжки род (попътен), но гласната 'е' изпада в женски и среден род, както и в множествено число (попътна, попътно, попътни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:по + път
Образувано от предлога 'по' и съществителното 'път' с наставка '-ен'. Сродно със старобългарското 'пѫть'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- попътен вятър
- попътен транспорт
- попътна станция
Фразеологизми:
- Попътен вятър!
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
