Dumite-BG – онлайн речник за българския език

попътуване

[popɐˈtuvɐnɛ]
Ударение
попътУване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-пъ-ту-ва-не
Род
среден
Мн. число
попътувания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Как се пише попътуване

Грешни изписвания: по-пътуване, попътувъне, пупътуване, попатуване, попътоване

Думата се пише слято. Наставката е -не, а не -ни.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:път
Образувано от глагола 'попътувам' (префикс 'по-' за ограничено времетраене + 'пътувам') и наставката за отглаголни съществителни '-не'. Коренът е със старобългарски произход (пѫть).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кратко попътуване
  • приятно попътуване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.