поразник
[poˈraznik]
поразник значение:
Какво е поразник? Човек, който върши пакости, бели или поразии; пакостник, белязант.
1. (разговорно) Човек, който върши пакости, бели или поразии; пакостник, белязант.
2. (пежоративно) Негоден човек, разсипник, нехранимайко.
- Ударение
- пора̀зник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-раз-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поразници
Примери за използване на поразник
(разговорно)
- Това дете е голям поразник, счупи прозореца с топка.
- Ох, какъв си поразник, пак си разлял млякото!
(пежоративно)
- Дъщеря ѝ се ожени за един поразник, който пропи парите.
Антоними на поразник
Как се пише поразник
Грешни изписвания: порастник, пуразник, поръзник, поразнйк
Пише се с з в корена, произлизащо от поразявам. Не се пише с.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поразя
Произлиза от глагола 'поразя' (да ударя, да нанеса щета) + наставката '-ник'. Първоначалното значение е свързано с някой, който прави бели или 'поразява' реда.
Употреба
Чести словосъчетания:
- син поразник
Фразеологизми:
- син поразник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
