поразник
поразник значение:
Разг. Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник.
Примери за използване на поразник
- Той беше известен като поразник в цялото село.
- Поръчката му беше да хване поразника, който беше ограбил банка.
- Всички се страхуваха от поразника, който обикаляше през нощта.