обесник
[oˈbɛsnik]
обесник значение:
Какво е обесник? Палавник, немирник, човек, който прави бели (често се употребява с укор или шеговита снизходителност за деца).
1. (разговорно / преносно) Палавник, немирник, човек, който прави бели (често се употребява с укор или шеговита снизходителност за деца).
2. (историческо / остаряло) Човек, който е осъден на смърт чрез обесване или заслужава въжето.
- Ударение
- обѐсник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бес-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обесници
Примери за използване на обесник
(разговорно / преносно)
- Този малък обесник пак е счупил прозореца на съседите.
- Гледай го ти какъв е обесник, не се спира на едно място!
(историческо / остаряло)
- В старите хроники се споменава за заловения разбойник и обесник.
Антоними на обесник
Как се пише обесник
Грешни изписвания: обестник, убесник, обеснйк
Думата се пише без 'т'. Произлиза от обесвам + наставката -ник.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:беся
Произлиза от глагола 'обесвам' (беся). Първоначалното значение е буквално (човек, осъден на обесване), впоследствие преминава в преносно-експресивно значение.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
