престъпник
[prəˈstɤpnik]
престъпник значение:
Какво е престъпник? Лице, което е извършило престъпление; човек, нарушил закона и подлежащ на наказателна отговорност.
1. (право) Лице, което е извършило престъпление; човек, нарушил закона и подлежащ на наказателна отговорност.
2. (преносно) Човек, който действа против моралните норми, съвестта или интересите на другите.
- Ударение
- престъ̀пник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пре-стъп-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- престъпници
Примери за използване на престъпник
(право)
- Полицията залови опасен престъпник, издирван за грабеж.
- Съдът определи наказанието на престъпника според тежестта на деянието.
(преносно)
- Ти си престъпник спрямо собственото си здраве с този начин на живот.
- Политически престъпник.
Синоними на престъпник
Как се пише престъпник
Грешни изписвания: престъпниг, пристъпник, престапник, престъпнйк
Думата се пише с е в първата сричка (представка пре- за 'преминаване') и с ъ в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣстѫпити
Произлиза от глагола 'престъпя' (да премина граница, да наруша закон) и наставката за деятел '-ник'. Калка на гръцката дума 'parabates'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- военен престъпник
- рецидивист престъпник
- криминален престъпник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
