бандит
[banˈdit]
бандит значение:
Какво е бандит? Въоръжен грабител; член на престъпна банда.
1. (общо) Въоръжен грабител; член на престъпна банда.
2. (разговорно) Пакостливо дете, немирник (употребява се често с умиление или шеговито).
- Ударение
- банди'т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бан-дит
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бандити
Примери за използване на бандит
(общо)
- Бандитите ограбиха банката и избягаха с кола.
- Полицията залови група въоръжени бандити.
(разговорно)
- Ела тук, малък бандит, пак си се изцапал!
- Вкъщи си имам двама малки бандити.
Антоними на бандит
Как се пише бандит
Грешни изписвания: бъндит, бандйт
Правописът следва изговора. Думата е от чужд произход.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:bandito
През немски или френски от италиански 'bandito' (обявен извън закона, прокуден).
Употреба
Чести словосъчетания:
- въоръжен бандит
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
