разбойник
[rɐzˈbɔjnik]
разбойник значение:
Какво е разбойник? Човек, който извършва въоръжени грабежи и нападения; бандит.
1. (пряко) Човек, който извършва въоръжени грабежи и нападения; бандит.
2. (разговорно) Пакостливо дете; немирник (често с шеговит или умилителен нюанс).
- Ударение
- разбо̀йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бой-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разбойници
Примери за използване на разбойник
(пряко)
- Група разбойници нападна кервана в планината.
- Али Баба и четиридесетте разбойници.
(разговорно)
- Ела тук, малък разбойнико, пак ли счупи вазата?
- Синът им е голям разбойник, не се спира на едно място.
Как се пише разбойник
Грешни изписвания: разбоиник, расбойник, ръзбойник, разбуйник, разбойнйк
Пише се със 'з' (представката е раз-) и с 'й' (образува дифтонг с 'о').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разбои
Произлиза от старобългарската дума 'разбои' (убийство, битка, грабеж), свързана с глагола 'бити' (бия). Първоначалното значение е свързано с насисилствено действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морски разбойник
- горски разбойник
- въоръжен разбойник
Фразеологизми:
- пладнешки разбойник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
