Dumite-BG – онлайн речник за българския език

злодей

[zloˈdɛj]

злодей значение:

Какво е злодей? Човек, който извършва големи престъпления, причинява зло или проявява жестокост към другите.

1. (пряко) Човек, който извършва големи престъпления, причинява зло или проявява жестокост към другите.
2. (литература/кино) Отрицателен персонаж в художествено произведение, който се противопоставя на главния герой.
Ударение
злодèй
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зло-дей
Род
мъжки
Мн. число
злодеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злодей

(пряко)
  • Полицията най-после залови опасния злодей, който тероризираше квартала.
  • В историята той остава като кръвожаден злодей, погубил хиляди животи.
(литература/кино)
  • Актьорът изигра ролята на главния злодей във филма с невероятно майсторство.
  • Всеки добър приключенски роман се нуждае от харизматичен злодей.

Как се пише злодей

Грешни изписвания: злодеи, злудей
Думата завършва на в единствено число. Формата за множествено число завършва на (злодеи).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зълодѣи
Сложена дума от старобългарските корени 'зъло' (зло) и 'дѣи' (който върши, дейци). Буквално означава 'вършител на зло'. Сродна с руската 'злодей'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опасен злодей
  • приказен злодей
  • безскрупулен злодей

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.