добродетел
[dobroˈdɛtɛl]
добродетел значение:
Какво е добродетел? Положително нравствено качество на личността; висока нравственост.
1. (етика) Положително нравствено качество на личността; висока нравственост.
2. (религия/философия) Добро дело или постъпка, продиктувана от висок морал.
- Ударение
- добродѐтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-де-тел
- Род
- женски
- Мн. число
- добродетели
Примери за използване на добродетел
(етика)
- Скромността е една от най-ценните и забравени добродетели.
(религия/философия)
- Християнството проповядва трите основни добродетели: вяра, надежда и любов.
Синоними на добродетел
Антоними на добродетел
Как се пише добродетел
Грешни изписвания: добродетил, дубродетел, добрудетел
Думата е от женски род в съвременния български език (тази добродетел), въпреки че завършва на съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:добродѣтѣль
Сложна дума, образувана от основите на 'добро' и 'дея' (върша, правя). Калка на гръцкото 'agathopoiia' или 'arete'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- воинска добродетел
- християнска добродетел
- пътят на добродетелта
Фразеологизми:
- направя от нуждата добродетел
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
