доброта
[dobroˈta]
доброта значение:
Какво е доброта? Нравствено качество, изразяващо се в отзивчивост, милосърдие и готовност да се прави добро на другите.
1. (етика) Нравствено качество, изразяващо се в отзивчивост, милосърдие и готовност да се прави добро на другите.
- Ударение
- доброта̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на доброта
(етика)
- Нейната безгранична доброта впечатли всички присъстващи.
- Добротата е език, който глухите могат да чуят и слепите да видят.
Синоними на доброта
Как се пише доброта
Грешни изписвания: дуброта, добрута
Пише се с о в първата сричка. Проверката се прави с думата 'добър'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:доброта
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'добър' с наставката '-ота', характерна за славянските езици за означаване на качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- душевна доброта
- безкористна доброта
- проява на доброта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
