достойнство
[dosˈtɔjnstvo]
достойнство значение:
Какво е достойнство? Съвкупност от морални качества на личността, които предизвикват уважение от страна на околните и самоуважение; чест, гордост.
1. (пряко) Съвкупност от морални качества на личността, които предизвикват уважение от страна на околните и самоуважение; чест, гордост.
2. (общо) Положително качество или предимство на някого или нещо.
3. (официално) Високо служебно или обществено положение; чин, ранг, титла.
- Ударение
- досто̀йнство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дос-тойн-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- достойнства
Примери за използване на достойнство
(пряко)
- Той понесе загубата с достойнство.
- Човешкото достойнство е неприкосновено.
(общо)
- Книгата има своите безспорни литературни достойнства.
- Главното достойнство на този план е неговата простота.
(официално)
- Беше възведен в генералско достойнство.
Синоними на достойнство
Антоними на достойнство
Как се пише достойнство
Грешни изписвания: достоинство, достойнството, дустойнство, достуйнство, достойнству
Думата се пише с й (и кратко) пред съгласната н. Проверката се прави чрез формата за множествено число: достойнства.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:достоинъ
Произлиза от старобългарската дума *достоинъ* (достоен), която е образувана от корена *сто-* (стоя) с представка *до-*. В старобългарския език суфиксът *-ство* се използва за образуване на абстрактни съществителни имена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- човешко достойнство
- с достойнство
- чувство за достойнство
Фразеологизми:
- под достойнството ми е
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
