Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поривче

[ˈpɔrift͡ʃɛ]

поривче значение:

Какво е поривче? Умалителна форма на порив; слаб, краткотраен напор на вятър или въздушна струя.

1. (пряко) Умалителна форма на порив; слаб, краткотраен напор на вятър или въздушна струя.
2. (преносно) Краткотрайно, не много силно вътрешно желание, подтик или емоционален импулс.
Ударение
пòривче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-рив-че
Род
среден
Мн. число
поривчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поривче

(пряко)
  • Влезе леко поривче на вятъра през отворения прозорец.
  • Платното потрепна от едва доловимо поривче.
(преносно)
  • Изпита странно поривче да се разсмее в сериозния момент.
  • Това беше само младежко поривче, което бързо отмина.

Антоними на поривче

Как се пише поривче

Грешни изписвания: поръвче, поривчe, пуривче, порйвче

Думата се образува чрез добавяне на наставката -че към основната форма порив. Съгласната 'в' се запазва, но при изговор се обеззвучава до 'ф'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:порив
Произлиза от съществителното 'порив' (от глагола 'ривати' - бутам, тласкам с наставка по-) + умалителната наставка '-че'. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • леко поривче
  • вятърно поривче
  • внезапно поривче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.