порицател
[poriˈt͡satɛɫ]
- Ударение
- порица̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ри-ца-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- порицатели
Как се пише порицател
Грешни изписвания: порицатъл, пурицател, порйцател, порицътел
Пише се с ц. Окончанието е -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:порицая
Девербатив от 'порицая' (църковнославянски произход, сродно с 'река' - казвам) + наставка '-тел'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
