поручик
[poˈrut͡ʃik]
поручик значение:
Какво е поручик? Младши офицерско военно звание; в Българската армия (исторически и в някои периоди) е по-високо от подпоручик и по-ниско от капитан. Съответства на старши лейтенант в съвременната номенклатура.
1. (военно дело) Младши офицерско военно звание; в Българската армия (исторически и в някои периоди) е по-високо от подпоручик и по-ниско от капитан. Съответства на старши лейтенант в съвременната номенклатура.
- Ударение
- пору̀чик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ру-чик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поручици
Примери за използване на поручик
(военно дело)
- Поручикът поведе ротата в атака.
- Той беше произведен в чин поручик след битката при Сливница.
Синоними на поручик
Как се пише поручик
Грешни изписвания: порочик, Пуручик, Порочик, Поручйк
Думата се пише с у във втората сричка.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:поручик
Заемка от руски език (поручик), която идва от полското 'porucznik'. Етимологично означава 'човек, на когото е поръчано нещо' (офицер за поръчки), свързано с глагола 'поръчвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старши поручик
- поручик от резерва
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
