поръчителство
[porɐˈt͡ʃitɛlstvo]
поръчителство значение:
Какво е поръчителство? Договор или акт, с който едно лице (поръчител) се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение.
1. (право/финанси) Договор или акт, с който едно лице (поръчител) се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение.
- Ударение
- поръчи'телство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ръ-чи-тел-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- поръчителства
Примери за използване на поръчителство
(право/финанси)
- Банката изисква поръчителство за отпускане на кредита.
- Той пое поръчителство за дълга на брат си.
Синоними на поръчителство
Как се пише поръчителство
Грешни изписвания: поръчителствто, поръчителсво, пуръчителство, порачителство, поръчйтелство, поръчителству
Думата съдържа наставката -ство. Пише се с ъ в корена (поръч-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поръчител
Производна дума от 'поръчител' (гарант) + наставката за абстрактни съществителни '-ство'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- договор за поръчителство
- банково поръчителство
- солидарно поръчителство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
